През юни експертите от РИОСВ – Велико Търново извършиха 86 проверки на 79 обекта. От тях 59 са планови и 27 извънредни. Дадени са 26 предписания, съставени са четири акта за установени административни нарушения и са издадени шест наказателни постановления на стойност 15 000 лв. За възобновяване на дейността без уведомяване на РИОСВ-Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер на 140 745 лв. на „Топлофикация-Габрово“ ЕАД – гр. Габрово.
За периода са предприети действия по 10 сигнали и жалби.
Продължи четенето -> 86 проверки извърши РИОСВ-Велико Търново през юни
Целта на посещението беше представяне на дейността на регионалната инспекция.
Милка Асенова от РИОСВ изнесе презентация за планетата Земя и обсъди с децата правилата на поведение, които трябва да спазват сред природата. Децата разгледаха Червената книга на Република България и с филм на ДНП „Централен Балкан“ се запознаха с биологичното разнообразие в региона. След това изработваха постери, подреждаха пъзели и рисуваха.
Пет сигнала за пострадали бели щъркели след гръмотевичната буря и едратa градушка в началото на месеца са постъпили в РИОСВ-Велико Търново. Сигналите са подадени от жители на три села от общините Полски Тръмбеш и Павликени.
Най-много обаждания са получени от с. Масларево, където има общо 7 гнезда на щъркели. На 3 юли експертите от инспекцията са установили, че две от гнездата са пострадали. Открити са четири мъртви щъркела – 3 възрастни и един млад екземпляр. На 6 юли е открит малък щъркел, останал сам в гнездото и ранен възрастен екземпляр. Двете птици са изпратени за лечение в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. На 8 юли е постъпил нов сигнал за 3 млади щъркела в безпомощно състояние. В спасителната акция са се включили екип „Енерго-Про“ – за прекъсване на електрозахранването, както и дежурен екип на РСПБЗН – Велико Търново. Едната птица е изпратена за лечение във Фондация „Диви животни“ – София, а другите две са излетели от гнездото при опита да бъдат взети от него.
Продължи четенето -> Спасени са пет пострадали от бурята щъркели
Площ: 1168,0 хa Надм. в.: 21-38 м
Остров Вардим е третият най-голям български остров по поречието на река Дунав. Разположен е на река Дунав от km 546 до km 542, източно от гр.Свищов и северно от село Вардим. Островът е покрит почти изцяло с естествена гора от заливен тип, която в западната част е изсечена и превърната в тополова плантация. Основното местообитание на острова е естествена заливна гора със сложна структура. Характерна само за мястото е асоциацията на летен дъб Quercus robur, дръжкоцветен дъб Quercus pedunculiflora и бял бряст Ulmus laevis. В дъбовата част на гората има подлес с участие на черна акация Amorpha fruicosa и др. В останалата част на острова растителността е доминирана от бяла топола White Populus alba и черна топола Poplar Populus nigra и е с по-беден видов състав в сравнение с тази по крайбрежието на Дунав. Откритите тревни площи са представени сравнително слабо. При високи води през пролетта част от острова се наводнява, но през останалите месеци тя е суха. В източната и западна част се образуват временни пясъчни коси, лишениот растителност (Дойков 1990; Иванов 1993).
Остров Вардим е представително място за видовете птици, зависещи от крайречните заливни гори. На територията му са установени 75 вида птици, от които 34 са вписани в Червената книга на България. 31 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC 1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC 2 – 11 вида, в SPEC 3 – 18 вида. Международната значимост на остров Вардим се определя от обстоятелството, че той е едно от петте най-важни места в България за гнездене на големия корморан Phalacrocorax carbo, нощната чапла Nycticorax nycticorax и бялата лопатарка Platalea leucorodia, образуващи тук значителни колонии. До около 1985 г. наострова са гнездили малкият корморан Phalacrocorax pygmeus, гривестата чапла Ardeola ralloides и блестящият ибис Plegadis falcinellus, които (Grimmett, Jones, 1989), които през последните години са изчезнали като гнездящи. В последните години на острова отново гнезди морският орел Haliaetus albicilla.
Площ: 446,5 хa Надм. в.: 40-85 м
Рибарници Хаджи Димитрово са разположени в Средна Дунавска равнина, северно от главен път E83, от двете страни на Студена река – приток на река Янтра, в землищата на селата Алеково и Хаджи Димитрово. Представлява комплекс от 14 водни басейна, превърнати в рибарници, заедно с прилежащите влажни терени и обработваеми площи. Водната площ е 195 хa и в значителна степен е обрасла с водолюбива растителност, основно тръстика Phragmites australis, теснолистен папур Typha angustifolia, широколистен папур T. latifolia, езерен камъш Scirpus lacustris и триръбест камъш Scirpus triqueter, както по бреговете, така и отчасти във вътрешността. Откритата водна повърхност е частично обрасла с шиполистна какичка Nymphoides peltata, плаващ роголистник Ceratphyllum demersum, ръждавец Potamogeton spp. и др. Дълбочината на водните басейни варира между 1 и 1,5 м. Около рибарниците са разположени пасища, обработваеми земи, храсти, както и единични стари тополи и върби.
В рибарници Хаджи Димитрово са установени 116 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC 1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC 2 – 12 вида, в SPEC 3 – 40 вида. Територията е местообитание на 36 вида птици, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани също в Приложение 1 на Директивата за птиците.
Продължи четенето -> Защитена зона BG0002070 Рибарници Хаджи Димитрово
Денят на Дунав се отбелязва на 29 юни – датата, на която в София е подписана Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав. Мотото на кампанията през тази година е „Бъди активен за по-чист Дунав“.
С многообразие от инициативи се показва жизненоважната роля на река Дунав и нейните притоци. Мисията на Деня на Дунав е да привлече вниманието към значението и опазването на реката и притоците й.
Всяка година чрез кампанията за 29 юни се изразява връзката на живеещите в Дунавския басейн с тяхната река. Организират се научни конференции, фестивали, кръгли маси, семинари и работни срещи, образователни, спортни, кулинарни или творчески надпревари, иновативни екологични ателието и изложби, концерти и много други. Чрез разнообразието от прояви се показва активността и грижата за опазването на околната среда и река Дунав в ежедневието. Повече информация за инициативите в нашата страна е публикувана на сайта на МОСВ – http://www5.moew.government.bg/?p=57534
За река Дунав





















