|
2
февруари - Световен ден на влажните зони
2 февруари е определен за Световен ден на
влажните зони, защото на този ден в град Рамсар, Иран, през 1971 г. е
учредена Рамсарската конвенция - Конвенция за влажните зони с международно
значение, по-специално като местообитания на диви птици. Основната цел на
този международен документ е да се обединят усилията на страните за
опазването на тези изключително ценни екосистеми за вечни времена чрез
устойчивото им управление. Договарящите страни по конвенцията се обединяват
от идеята, че водолюбивите птици при техните сезонни миграции могат да
преминават граници, което е достатъчно да бъдат разглеждани като
международен ресурс.
Запазването на влажните зони с тяхната флора и фауна може да се постигне
чрез съчетаването на дългосрочна национална политика с координирани
международни действия. По смисъла на конвенцията влажните зони са области
като блата, тресавища, торфени блата, независимо дали са естествени или
изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична, прясна или
солена, включително области с морска вода, чиято дълбочина при отлив не
превишава шест метра.
Страните по Конвенцията за влажните зони съответно поемат международни
ангажименти за запазване и управление както на местообитанията, така и на
свързаните с тях водолюбиви птици. Членове на Рамсарската конвенция са
повече от 133 страни в света. Всяка страна по конвенцията предлага влажни
зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на
влажните зони с международно значение. В списъка на конвенцията са включени
над 1200 Рамсарски места, с площ над 100 милиона хектара.
Конвенцията е в сила за България от 24.01.1976 г. Присъединяваме се
първоначално с четири влажни зони - резерват Сребърна, резерват Атанасовско
езеро, резерват Аркутино и езерото Дуранкулак. В края на 2002 г. България
удвои броя на своите рамсарски места и разшири границите на три от
предишните. Сега страната има 10 влажни зони с обща площ 20 306 хектара,
признати от Рамсарската конвенция като "Влажни зони с международно
значение". Тази промяна отразява по-реално богатството на биологичното
разнообразие в България. Новооябвените Рамсарски места са: комплекс "Остров
Белене" - на река Дунав, остров Ибиша - на р. Дунав, защитена местност
"Поморийско езеро" - край Поморие, защитена местност "Пода" - край Бургас,
езеро Вая - край Бургас.
Разширени са границите на три от предишните Рамсарски места: резерват "Атанасовско
езеро", резерват "Ропотамо" /по-рано наричан Аркутино/, резерват "Сребърна".
Към тях се добавят и две защитени местности в Северното Черноморие: езеро
Дуранкулак и езеро Шабла.
Рамсарските места са приоритетни за включване в Общоевропейската екологична
мрежа НАТУРА 2000, изграждането на българската част на която е един от
приоритетите на МОСВ. Съгласно Закона за защитените територии МОСВ поема
отговорността за опазването на обявените Рамсарски места.
Защо е важно влажните зони да бъдат опазвани:
" Влажните зони изпълняват основни екологически функции, като регулатори на
водните режими и като местообитания на растителни и животински видове.
" Влажните зони са ресурс с голяма икономическа, научна и рекреационна
стойност
" Влажните зони трябва да се опазват, като бъдат ползвани разумно, което
означава устойчиво и по начин, съответстващ на естествените характеристики
на екосистемата.
МОСВ
|
